През 1983 г. Китай стана официален член на Световната туристическа организация. За около трийсет години от опасна и несигурна туристическа дестинация страната се превърна в един от десетте най-желани райони за пътешествия в света.
Началото на туризма в Китай е положено през 1841 г. от англичанина Томас Кук, който организира първата група любители пътешественици, посетили страната. Но Китай е бедна държава, разкъсвана от конфликти, и така и не се превръща в желан район за посещение. Двете световни войни напълно прекъсват развитието на отрасъла. Едва през 80-те години на ХХ в., след началото на политиката на отваряне към външния свят, правителството започва да отделя сериозно внимание на туризма. Само за трийсет години далновидно планиране Китай надмина Италия по брой туристи и от пето се изкачи на четвърто място след Франция, Испания и САЩ. През 2004 г. например общо са обслужени 109 038 млн. туристи, а валутните постъпления са 25,74 млрд. долара – забележителен напредък спрямо 1965 г., когато е отбелязан рекорд по брой чуждестранни туристи, а именно 12 877 души.
Днес Китай е най-големият туристически пазар в света. Тук има всичко – планини, водоеми, забележителности, музеи, самобитност и култура. Освен това интересът е все по-голям заради нечувания икономически ръст на КНР през последните 15 години и предстоящата лятна олимпиада през 2008 г.
Китайското правителство отделя все по-голямо внимание на развитието на туризма в страната. Работи се в посока на повишаване качеството на обслужване, като целта е максимално бързо да се достигне равнището на западните страни. В тази връзка правителството е отправило призив за развитие на туризма както със собствени средства, така и чрез привличане на чужди капитали. В началния период е предвидено туристическите организации да се ползват от данъчни облекчения, а в някои случаи се стига и до пълно освобождаване от данъци. Така за кратко време през 2004 г. броят на международните туристически фирми достига 1364, а хотелите със “звезди” са 9751.
Отличителни черти на туризма в Китай:
Първо, туризмът не се разглежда само като отрасъл на народното стопанство, но и като мост за контакти с други държави и средство, чрез което външният свят, наред с китайските емигранти и китайците от Сянган, Аомън и Тайван, да се запознае със страната.
Второ, за китайския туризъм е характерно разнообразие на съдържанието и формите. За да бъдат удовлетворени нуждите на туристите се организират мероприятия от културно, пейзажно и етнографско естество. Така например често се предлагат тематични пътешествия като планински туризъм, будистки забележителности, Пътят на коприната, петте национални кухни и др.
Трето, има стремеж за запазване на особеностите на даден регион. Например във вътрешна Монголия ще ви предложат да спите в юрти, в Юннан може да отседнете в наколна колиба, а в северозападен Китай да си почивате в пещерен хотел.
До 80-те години на ХХ в. в китайските ВУЗ и средни училища изобщо не е имало специалност “Туризъм”. Оттогава насам са създадени редица специализирани институти и училища, подготвящи кадри за работа в сферата на туризма. Говори се вече за 845 подобни заведения, като броят им непрекъснато се увеличава. Сред тях има 166 института и факултета, 42 средни професионални училища, 637 професионални курса.
Съставител: Яна Шишкова
Leave a Reply