Още по време на периода Шан-Ин в Китай освен разменна търговия са се появили и пари. От начало това били миди каури.
По-късно формата им се повтаря, отлята от бронз. През Западна Джоу започнали да отливат бронзови монети във формата на пластини, камбанки и ключове. По това време върху тях все още не са гравирали надписи. По-късно, популярни стават три вида валута: в царство Цин и Джоу популярни били монети във формата на мотика; в царство Ци леели монети във формата на нож, а в Чу използвали златни слитъци. Монетите изливали в специални каменни матрици, което позволявало злоупотреби и фалшиви пари. През периода на Воюващите царства се появили обемни кръгли монети с квадратна дупка по средата, които отразявали представата на китайците за Небето като кръгло и Земята – като квадрат. След обединяването на Китай от Циншъхуанди именно тези монети се превърнали в обща валута за цялата територия на Китай.
По време на периода Хан основна парична единица станала дребна монета със стойност 5 шу /мярка за тежест/. След известно време качеството й се влошавало, а императорския двор пускал в обръщение монети, чиято номинална стойност се различавала от действителната, което влияело на търговията като цяло. Монетата от 5 шу толкова се смалила като размер, че започнали да я наричат “патешко око”. Недостига на мед за производство на пари бил толкова голям, че през дин. Лян /VІ в./ се опитали да отливат железни монети. Парите се обезценили и половин век в Китай върлувал глад и пълна икономическа нестабилност, поради инфлацията.
През 621 г. танският двор пуснал в обръщение монетата “циен”, която без особени промени просъществувала чак до ХХ век. На лицевата й страна били гравирани четири йероглифа – “Монета от начало на управлението”, по-късно горният и долният йероглиф изписвали девиза на съответното управление, което е пуснало в обръщение дадената монета. На обратната страна нямало надписи. Понякога гравирали чертички или дъги като полумесец, които според легендата били следи от нокътя на императора. Циен променял тежестта си от време на време, в обръщение се пускали монети от 10 и 50 циен. По време на династия Сун, благодарение на бързия ръст на търговията и изобретяването на книгопечатането, се появили хартиените пари. Те се печатали на медни матрици.
От ХІІ в. върху монетите започнали да гравират датата на отливката, като надписите се изпълнявали в различни калиграфски стилове. Независимо от тази защита, фалшификатите са все повече. По време на дин. Юен се пускат в обръщение прекалено много хартиени пари, което предизвиква небивала инфлация и след падането на монголската династия тези пари са извадени от употреба. Обща разменна монета стават сребърни отливки, тежащи 1 лян /китайска мерна единица за тежест и пари, като мярка за тежест се използва от ІІІ в.пр.н.е. = 31,2 гр./, паралелно в обръщение са и медни монети по стар образец, които се броят на връзки. През средата на монетата прекарвали връв. В една връзка монети имало по 1000 медни монети. От 1889 г. монетите в Китай се правят по европейски технологии, макар чак до падането на цинската династия да са се употребявали и старите монети.
От 1911 г. основна парична единица е сребърният юан, който се делял на 100 фън и на десет дзяо /мао/. На лицевата страна изобразявали дракон с “пламтяща перла”. Както и преди, фалшивите пари били често срещано явление. След Синхайската революция в обръщение са пуснати хартиени пари. Покрай обичайната валута се леят и юбилейни монети, понякога златни.
Паричните знаци на КНР се наричат “народни пари” /人民币/. На банкнотите са изобразени ръководителите на ККП и изображения на представителите на малцинствата. Фън вече не се употребяват, освен при големи поръчки, при които се стига до стойност дори по-малка от фън. Най-малката парична стойност е дзяо или мао. Основна монета е 1 юан или куай. Тайван има своя валута – нов тайвански долар с портретите на Сун Ятсен и Чан Кайшъ. Поговорки: “Торът ражда добра реколта, парите раждат добри приятели”.
Съставител: Яна Шишкова
Leave a Reply